убих човек.. просто натиснах спусъка с разтрепераната си ръка и прострелях момичето. миризмата на кръв ме лъхна право в лицето.. не познавах този аромат, но знаех, че това което препуска бясно из синусите ми е точно това. след това хладно спокойствие, като изпушена цигара.. без особени угризения, без последствия, без сълзи. апатия. безразличие. умора. и все пак странно, нали? някакво мъгливо съжаление.. дали точно това е границата между смъртта и живота, една почти като паяжина нишка в мозъка? и скъса ли се.. загиват хора. а колко лесно се престъпва, колко лесно.. а как искам само да заспя, колко съм уморен само..