Вече съм тук. Вече трябва.
Защото искам.
С книжката в ръка, слушалки на глава
шляпам си по детски, търся си мечта.
Нямам си програма, само купища адреси,
Ще науча всички улички, местенца.
И никак нямам нужда да го правя с друг.
Никак не сериозно, а съвсем случайно.
И дано забравя, дано изчезна
или стана безцелна.
Върви ми се вечер, спи ми се денем.
Чете ми се на пейка, гледа ми се вяло.
Не ми се говори, не ми се обяснява.
Клапа - off и давай напреде.
Другото - по навик. Другото - от тебе.
Буквално оранжево и черно откровение.
Научи ме как се учи - да помагам, оцеляам,
преживявам и присъствам.
А от мене... нищо. От мен - мълчание.
Ама че обещание!