Това е вече прекалено. Мислех си така, но вече забравих за какво си мислех. И все пак последните няколко дни ме разбиха. Ритаха ме в корема, вледеняваха ми стъпалата и пръстите на ръцете, скубаха ме. Аз ще се справя, разбира се. Не го казвам иронично - вече не ми е до шеги.
Вече ми е до оцеляване.