Усмивката и сълзата, захарта и солта, сладкото и киселото...слънцето, а после залеза...а после пак слънцето..
Как може..как може цял ден да ходиш и да се усмихваш, приближавайки се към най-тъжната вечер в живота си
Как е възможно..дни и нощи да гледаш без да виждаш и да живееш без да дишаш (да живееж ли?) и всичко да е черно, черно..за да можеш някоя сутрин да се събудиш и да откриеш голямото щастие
Неведоми,казват, били пътищата. И никога не знаеш какво има зад хълма, но знаеш едно - че когато стигнеш горе ще трябва да тръгнеш надолу, а когато стигнеш долу единствения път ще е нагоре.
"Животът
е капчица роса
и въпреки това..."