вървя нядолу по графа, а около мен има много хора, които изобщо не познавам. На сфетовара на Попа са приятелите, чакаме се там, не е много ясно кой кога ще дойде, но се знае , че в един момент ще се съберем всички, ще се намерим, след което ще се разходим и загубим, и пак ще сме там някъде , където сме всеки път, когато срещите са полу-уточнени и странно познати от предишни случаи. И всеки път покрай мен ще мине някой, който ще мие странно познат после , или преди това , и ще се чудя в самотните следобеди с гледки към залязващи слънца на скъсяващи се октомврийски дни, къде и как сме се разминали. А някой е оставил грейпфрут с празната чаша от кафе на бюрото ми, до бутилката с кока кола и саксията със малката палма, изобщо цялата стая е един натюрморт, а няма кой да я нарисува. А ти отиди на срещата с приятелката и нека дните на дългите облаци и късите стъпки начертаят картите ти.