... някакси се научават с времето да живеят в квадратни светещи прозорци. Да отварят и затварят гардероби, да движат ръцете си нагоре-надолу, да си сгъват дрехите и да натискат копчета, да отварят врати и да преминават през тях под светлината на крушката. И някакси за тях е важно да извършват всички тези ритуали, да се усъвършенстват все повече и повече с всяка изминала вечер. Със своите дрехи на цветенца и раета, с прическите и пломбите си, понесли въженца, вилици, чорапи, химикалки и чинии, бележки всякакви и круши.