да си избереш име не е лесно. а нужно ли е?
според някои да дадеш име на нещо или някого значи да властваш над него. ето защо първата работа на адам е да наименува всичко, което зърне. птицечовка. боровинки. ева. кестен. еверест. ето защо се дава име на връх чак след като е покорен и то от човека покорил го. (ако някога покоря връх ще го нарека "homily".) ето защо името на волдеморт не бива изречено от другиго освен от вселюбимия хари. ето защо в седми клас хората с успех две единици под моя ми даваха имена. именуваха ме. дори и най-безобидните прякори звучат фалшиво в главата на наименувания. никой не иска да бъде доминиран. да именуваш някого значи да го познаваш. да го познаваш значи да си над него. знанието е власт.
и така, познавам ли се достатъчно, за да се именувам сам? много ясно, че да.
а това, че не само неканен се присъединих към семейство glass и най-небрежно се разположих в препълнения им от мебели и деца хол, но и се кръстих на най-големия им син, гордостта на семейството, е подробност. а това, че следва да се самоубия в флорида - също.
Also sprach Zarathustra.