''napishi neshto na destinachiq, kato nachalo, che na men nishto drugo osven kuhnqta ne mi hrumva sega :)''
това горното е публично отмъщение заради една снимка, което не мога да си спестя, съжалявам ;
в пловдив на не знам коя улица се намира ''петното'' - много хубав клуб с ресторантче, кафене и тн. прекрасно място за концерти. сцената е много много мъничка, публиката е на сантиметри от всичко, включително тавана, музиката е прекрасна. когато попаднах там през ноември, пуснаха целия amnesiac (а после в найлона, друго добро място, целия the cure). няма смисъл да продължавам така, ще се напълни с namedropping и какво ли не. стените са тъмночервени и има всякакви картини.
свързва се също така с тихия чар на бдж и хроничното недоспиване, както и с падналите батерии на фотоапарата, който нещо ми се губи.
заради петното (и остава, но това е друга тема) си заслужават шест часа път, двупосочен билет и губене в стария град.
пък и има страхотни дюнери в пловдив (това по повод кухнята и отмъщението).
всеки път преди да има концерт там, местният луд, който събира автографи в една тетрадка и ще кандидатства в гинес с нея, се появява и със светнал поглед подава химикалка. ''ама аз се подписах и преди два месеца.'' ''нищо, нищо, дай пак.''
и така, ние преди два месеца ходихме там. нищо, нищо, вчера пак.