успя да ме накараш да се почувствам като последния глупак. за това, че се отказах, а ти продължи. за това, че се опитах да те предам. за това, че вярвах в някакви свои си измислени войни. като глупак, когато не ме остави да падна. за това, че забравих коя си, колко си до мен всъщност, за това, че не ме остави на слабостта ми - да бягам - благодаря ти, дечко! ти си моя мъничък живот.
живот, живот, живот, харесва ми тази дума, използвам я вместо дъвка, вместо цигара, вместо превръзка, вместо нож, вместо билет, използвам я вместо самия живот, използвам я вместо боички и лепило за протрити от предаване мисли, живот вместо цел... и някак изнервено, обидено, с детинско огорчение установявам, че не мога да я използвам вместо себе си...
исках, исках, исках, така исках и теб да заменя с "живот"...
исках да сме различни от тази неконтролируема смесица от тела, идеи, дърпащи се желания, назадничави стремежи, викове, радости, заплахи, бягства, картини...
не исках да съм едно с този страх.
трябва ми нова дума. да спре кървенето.