да откриеш, че човекът, който седи до теб в луминисцентния бял офис, също пише тук. Говорите си разни неща, къде по работа, къде не. Казвате си здравей и чао. Нищо не знаете един за друг. Просто едни ваши двойници си разговарят вежливо и толкоз. И изведнъж истинските ви аз се срещат тук, сред разпилените, сред изстраданите, сред долетелите отникъде думи. В едно ничие пространство изведнъж се озовавате голи един пред друг. И се оказва, че може би сте се познавали цял живот... Ама че странно... Как да му кажеш? Че си намерил неговите сълзи и сънища? Няма начин. Прекалено истински са.