просто странни есенни дни със странни есенни хора по улиците, рано се стъмва, листата падат, влюбените вървят хванати за ръка, тролеите скърцат, сградите достолепно изпълват периферното зрение, времето отива някъде, ние също. я на работа, я при приятели, я при някой роднина, ако е останал, до магазина също отиваме понякога или на кино, за да видим колко добре хората се преструват на щастливи или нещастни и колко добре боравят с думите и мълчанието.