разглеждах си разни работи, разни архиви, разни стари неща.. наистина стари, прашасали, ръждясали, мъртви може би? толкова се чудех коя по дяволите е стела, имам чувството че познавам хиляди момичета на име стела и все не стоплям за кое по-точно става дума.. странно е как ми се променя отношението - преди 4 години си мислех ''и кво като съм на 14, пак мога да си страдам истински'' и сега само 4 години по-късно си мисля ''баси нещастника'' :) странно е, не е ли.. чувствам се малък, много много много по-малък отколкото бях тогава. все още не съм се поучил нито от своите си грешки, нито от тези на другите. сигурно никога няма да го направя. но пък все още си мисля, че мога да си страдам истински. а пък толкова пъти ми е минавало през главата, че мога и да се радвам истински и все отхвърлям тая идея, все едно е някаква.. анатема ли, знам ли, догма може би? анти-догма? понятие си нямам каква точно дума да напиша. време е да се уравновеся малко. време е да си седна на задника, а не да хвърча нагоре/надоле. искам котва :) имам нужда от котва, за която да се оженя :) дали това е решението? в метафоричен план, разбира се. аз няма да се женя.
ех. а дали в неделя пак ще дойде да гласува онова момиче, елица? хаха ще й гепя адреса от списъка с избирателите, не ми пука ако ме осъдят :)