Запълвам с очите ти
дупката в съществото ми
която ти преди това отвори,
а после си тръгна.
***
Усещах те още доста дълго, а след това тялото ми започна да те забравя.
Следите от теб бяха заличени, когато очите ти отново ме погълнаха.
И дори не си спомням какво стана после.
Но така и не те видях повече – беше ми оставил бележка – твърдеше, че не си съвпадаме, разминаваме се, има пречки, не е толкова просто, нямало смисъл да сме заедно и бла-бла.
И отново все пак
запълвам празната дупка
в моето същество
с твоите любовни думи –
преди да умрат –
( а уж били вечни –
е, ако вечността трае нощ).