не мога да се събудя...
сънят е полепнал по мен и не мога да се отърся от него.
тялото ми тежи под душа
не се подчинява
обличам се някак бавно и тромаво
с мисълта повече за уикенда, отколкото за предстоящия работен ден.
минавам по същата малка уличка. там, в един двор има едно много старо голямо сиво куче.
винаги изглежда много тъжно, под надписа "служебни автомобили"
после минавам по Шишман
и виждам онзи месар, който изглежда точно както един месар трябва да изглежда - с бяла престилка, запретнал ръкави, тъмна, зализана на една страна коса. като излязъл от стар български филм или от онази реклама на кренвирши:)
какво ли е да посветиш живота си на мъртвото месо?