още един от онези дни, когато си си самодостатъчен..
всички вие, които се заблуждавате, че самодостатъчността е път към щастието, се заблуждавате!..
не искам парите, не искам дрехите, обувките, пръстените, гевреците, гривните, колите, мъжете, успехът, уважението,
не искам даже теб.. не искам себе си.
усещам как се саморазпадам, с всяка минута пада по една кора(сякаш съм развален лук, който трябва да бъде обелен, за да се стигне до сърцето.. което също е развалено) събличам една по една дрехите-Азове и със всяка следваща оставам все по-гола и всички вие се смеете на мизерната ми същност..
вървете по дяволите!
аз съм си самодостатъчна!!!
... но от това не ми става по-леко.