Да отидем на върха на Олимп и да танцуваме горе. Да минем през Торфу(така ли беше:). Да прекосим набързо Сърбия…Да заспим в Будапеща и никога да не се събудим оттам.
Да минем през всички великолепни места, за които толкова говорим. Да ги прекосим танцувайки валс. Елегантно и леко. По цялото крайбрежие на света, да стъпваме на пръсти, носени от музиката. Като копринени дакели, да стъпваме по водата. Остави се на мен, аз не ще ти пусна ръката.
Прекрасна, мистична „гръцка” богиньо, красива, с цветя в косите и толкова жива. Засенчваш дори Афродита, а от Зевс жупел и пламък прехвърча само защото не те притежава. Хадес, един подир друг видни герой, да те отмъкнат изпраща.
Принцесо моя, любима, ще танцуваще ний още нали? Единствена, великолепна, даваща ми сили, тях да сразя – принцесо, това си само ти.