хубаво е това чувство. появява се когато най-малко го очакваш. измъква те от всичките каши.. или по-скоро ги замъглява, кара те да ги забравиш и ти показва всичко колко приятно и лесно може да бъде. има го. аз се чувствам съживен. отново си правя равносметка и оценявам всичко. и не се чувствам прецакано, неудобно. напротив. много ми е добре даже. и знам че може само да ми бъде още по-добре. дали ще успея да хвана някой за ръката и да го поведа по един по-светъл и чист път. път без табели, без ленти.. само с посока, която се определя от нас. а и всички би трябвало да се стремим към този път. на всекиму е известно клишето, че е по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил отколкото да съжаляваш, че не си го направил. веднъж се живее. нали?!