между два свята безкрайно разделена от себе си,изречения без край....залезът беше ален,дъждът-премного кехлибар и самовглъбеност.меланхолия на края на времето.той-калиграфиран и златиста нежност,просмукваща се из пуха от лявата му страна....ние сме заедно,заедно....като ехо незатихващо(непочнато)начало