агресията ме е завладяла, иска ми се да извикам с пълно гърло срещу теб
"I hate you, I love you"
само дето вече не съм убедена за последното. след всичкия тормоз равномерно и равностранно се изтощих, но все още мога да те убия. имам силите и увереността, ако не ще се престоря. омръзнаха ми разговори пияни в тоалетните или на стълбища. да пуша по кутия, само защото сме заедно. детски инат. ти си най-тъпото копеле, което познавам. хах ако продължа ще те задмина. прозаично е. толкова сме иронични с теб, само се надцакваме, но ти не го осъзнаваш. не ти и трябва, аз мисля "прекалено много" или "прекалено малко". нямаш едно мнение. нито пък аз.
I love you, I hate you. ако някой не те радва, като мислиш за него, а все още го обичаш.
"да обичаш на инат" . дали това правим или просто до толкова сме свикнали един с друг.
и гадино такава, знаеш кога да се обадиш и да развалиш цялата ми агресия с "исках просто да ти кажа лека нощ"
в такива моменти започвам силно да се съмнявам в трезвата си преценка