Отново същия порочен кръг. Хора луди, луди като жаби скачат, квакат и полудявам... бавно... до спасителния петък. Излизам навън. Малко мартенско слънчице ме огрява. И навън хората са луди. Или пък не са те, а аз? Няма голямо значение. Отнякъде тече вода и плуват малки пингвинчета, луди и те. И се смеят и греят. Светят направо. Малки слънчеви усмихнати човечета. Усмихвам се с тях. По допирателната обратно в кръга. Няма излизане. До петък...