Когато днес нося дрехите от вчера, все едно вчера се проточва и в днес:) А вчера беше хубав ден. Чичо Боян и леля Наде, с които напоследък ми става все по-интересно, излежаване с книга и какао. След края на Sideways се опитах да се измъкна от прегръдката на Коста, но той ме стискаше с упоритостта, на човек, който не иска да му прекъсват съня със ставания, обличания и звънене по телефона, че съм се прибрала.
Навън е примамващо слънчево. Пътува ми се нанякъде с кола и с музика в колата. Като до Търново с Nora Johnes, или Жеравна с Pink Floyd или до Калиакра с Евгени и Lighthouse family. Вместо това - зелени джапанки за обед и последната постна бисквитка, която се разтрошава върху клавиатурата. В клавиатурите можели да се намерят изненадващи неща. Както и в шахтата под решетката на входа на Ректората. Съдържала несметни богатства под формата на златни часовници и семестриални такси.