не съм чела Керуак
още
Сутринта се зачетох в изпотеното от издишвания стъкло. очите с микроскоп свързаха капките в текст. няма смисъл. нямаше. имаше едно момче, което мислеше, че не виждам колко чупки направи, за да го погледна.
после го погледнах един път.
разгледах му само душата, с две ръце минах през очите. не струваше колкото душа за приказване.
после продължи да мърда да играе на телефон в мозъка на телефона с ярко жълт екран. всичко го видях с едни очи, които са отстрани в очите на очните дъна. а той така и не разбра.
после мина покрай мен. не ме лъхна. той се обърна и застана и после чакаше да го видя. аз не го видях. пак ли?
докато си замина. цялата лепна от налепи на искри.
стига. от сутринта се каня да го напиша.
после ръката ми се изстреля и нарисува триъгълник и мислих много дълго какъв е този триъгълник и че навремето рисувах "V" и отгоре "М" едно такова стилизирано, по мой стил, защото го обичах безумно.
тексът от издишките съвсем се отдръпна от триъгълника и нищо не разбрах. наистина и после се обърнах и а''е "довиждане".
защо още ме вълнува едно "не ме познаваш" .... "не за дълго".
той беше момче. и мисля, че ме помисли за момиче.
а аз съм. да, да, съм.
искаш да кажа "да" ли? разбирам. и аз искам.