докато чаках на спирката към един час, една мисъл блуждаеше "дано се случи чудо по коледа".иска ми се. много
и не мога да се изразявам или по скоро не изпитвам желание да се обеснявам с хиляди думи вече.малко червейче в главата ми продължава упорито да твърди, че ще има кой да ме разбира и така. и се връщат някой от старите времена, миналото проговори на език, който започнах да разбирам, усещам.
от едната страна цигарите, от групата алкохола, така се почива тези дни в нас. неспането не се оказа толкова добър приятел с натрупаната умора и в един момент вече сигнала изчезна. не му се вижда края с толкова energy-та, витамини и цигари на кило. спасението е само в среднощните ми душове. и пустата му нощтна лампа, трябва и крушка от 1 година. да вземе да си намери пътя до нас, защото аз до нея няма как да стигна.
there''s a thunder in our hearts, baby.
ще крещя с пълно гърло с пуканки. и ще се гъргаря с бира. 3-ма човека едновременно ми говорят за различни неща и се очаква да говоря адекватно така ли, четете табелите!пиша и по билбордите. но колите явно прекалено бързо се движат в насрещното. кога ли ще е следващият челен сблъсък с моята?
And if I only could,
make a deal with God,
And I''d get him to swap our places
получила съм пропукване в системата и земята под караката ми се клати. махам грима и всичките
излишни елементи и ставам интимна със себе си. и задавам въпроса "колко време трябва да мине, за да се откъсна от влиянието на някой хора". не е въпроса във времето, а във влиянието. съдбата щракна с пръсти и ми се изсмя в лицето, натри ми едно хубаво носа.
правя си мъгла от дим в стаята, за да не се виждам. може би така ще забравя за съществуването (му). чудя се дали подозира, съмнява ме. или поне се надявам да е така. няма и от къде да знае. имам си програма за прилично държание.
един хубав масаж, сън и ще съм на линия. №12 трамвай
мании