...

Животът е капчица роса и въпреки това... Иса ...... А той, животът си тече изтича изпод ръцете ни Извива се в бързеи и буйни потоци след това се успокоява или успокоява нас И тъкмо когато решим, че ето вече е спокойно И попадаме в поредния бързей И водата се скрива в пукнатините, после пак се показва умира и се съживява а ние с почти детска уплаха се оглеждаме наоколо да видим къде ли ще ни отведе този път. Животът е езеро Привидно спокойно Но дълбоко и студено В него или се научаваш как да излпуваш на подърхността или завинаги потъваш на дъното (Завинаги ли?) Или се научаваш да даваш топлина или ти самия замръзваш и ставаш безчувствен. Животът е океан В който корабите натоварени с необятни мечти се разбиват в брега на острова -реалност и или създават своя собствена реалност и оживяват или се разпиляват по пясъка и се превръщат в малки песъчинки едни от многото. Животът е капчица роса ....и въпреки това