Не обичам когато хората, тропайки с крак, настояват ба бъда злопаметна и ми пречат да бъда добра. Не искам да съм лоша, а ми е толкова трудно да съм добра с някои от тях. Вероятно те също са добри, но им е трудно. Ами и на мен ми е, но се опитвам да бъда щастлива и да заразявам околните с вируса на упойващия вкус на усмихнатото безгрижие. Светът е мой и това усещане е прекрасно. Аз управлялвам настроенията си и нямам нужда от скоростен лост, или прът в колелата.
Стой далеч. Тебе вече те нема в целата схема.