и седнах, щото с тая раница...а срещу мене един симпатичен стар дядо. седим, седим и той по едно време вика "нали беше единичка"
аз: "да, единица е" и му се усмихвам, защото е симпатичен
и той: "ама така като ви гледам сте одрали кожата на внучката ми, е, тя е в лондон. то всички са в лондон - и майка й и баща й. и баба й е там."
а аз:"и вие сте самичък тука?"
и той: "ами самичък съм, самичък". ама сега другата седмица и аз отивам в лондон. тя е пети клас внучката ми, 97-ма година е родена."
аз: "ами много хубаво, че всички ще се съберете за коледа"
той:"да, ще остана там до великден, после се връщам, имам къща на морето и там ще съм цяло лято. ние и тук имаме апартамент, ама е (прави физиономия) много голям. ама много приличате на внучката ми, в пети клас е. вие сигурно сте вече в гимназията"
аз се усмихвам: "о, доста по-голяма съм. и университета съм минала"
той: какво учите?
и аз сега какво да му обяснявам викам" графичен дизайн"
и той: "а, гледайте да го завършите"
и аз:"е, завърших го"
и той: "сега това гледайте, това е най-важно. за всичко си има време..."
аз трябва да слизам, не знам как успяхме да си кажем толкова много от попа до спортната.
казвам му: "аз трябва да слизам. всичко хубаво ви желая"
и той: "благодаря, дете, да сте жива и здрава"
край.