Стоях толкова дълго под душа на тъмно, че забравих какво е да си на сухо. Като дете имах проблем с това да влизам и да излизам от свят в свят. За другите всичко беше непрекъснато и едно, а на мен морето и плажа и кино "Култура" и "Славейков" ми изглеждаха отделно вселени. И границата между тях - ярка и болезнена. Стоях толкова дълго, че от мисленото продължение на разговора с Андрей за добия човек Марк Плъходава стигнах до баните със слънчева вода на двора по времето, когато още се побирах в легена. Сега се питам откъде ли съм минала:)