така съм се вкопчила в дъждовното си настроение и не го пускам, сякаш живея заради него.
а ти нямаш право да злорадстваш, глупава стъклена мъгла!
и мисля, и осмислям, какво да избера.
не избирам. не разбирам.
всичко е мъгла.
от 1 месец се опитвам да реанимирам и не мога. обаче няма да се пречупя, това ми е ясно. може да си се валям в калта, но си е моята кал и нямаш право да ми я взимаш..
тя е единственото, което си е лично мое..
някой расте, друг се смалява.
въпрос на вяра, или на мечта.
старото е ново, новото остарява,
а аз като пън си стоя.