мисълта се мотае от средата на юли, съвсем предсказуема. не че не я е имало и преди, и не се е мотала с години, но някак по ясно започна да се очертава. накой казва колко ужасно много съм приличала на някогол дълго трябва да се уточнява на кого.
топчето прескача със шеметна бързина от двете страни на масата, две близначета, които просто се разхождат в парка са вперили очи в него.
нови неща
имам си колело
имам си куче
имам си гадже
топчено не би могло да се движи по бързо.
такава игра човек лесно може да изпусне момента.
няма смисъл да съжалявам (въпреки някакви концертии споделени крясъци, въпреки известния процент телепатия, въпреки необяснимият уют).