Страхувам се. Срамувам се. Не искам да обидя някой. Не искам да обидя никой. Интересно как противоположностите се сливат. А не е странно, защото черното е в бялото.
Огнедишащ. Не можеш да вдишаш. Не съм се замисляла до сега за мъглата. Всъщност вървях по улицата и сякаш бях никъде. Минавала съм стотици, може и хиляди пъти, и беше празно, само редуващи се стени, беше непознато, не просто различно. Нямаше нищо, никой, нямаше поглед. Имаше поглед, но отсреща нямаше отклик.
Мисля че мъглата ме почувства добре. Съвсем ново. Мъглата, когато е тъмно изпразва пространството и напълва главата с приятна празност. През деня ме дразни, защото не е като воал, ами е като газова камера и после хем има небе, хем ти си под, ама много под ... някъде.
А през ноща си никъде.
Мислех да е кратко. Провокацията на буквите не ме въздържа.