защо за разнообразие не ми се разсърдиш един път? писна ми от тази повторяемост "извинявай, не трябваше", "извинявай, ужасен съм", "извинявай, пак сбърках"..
не ти се сърдя, по дяволите.
поне не персонално.
писна ми от всичко и всички, писна ми от привидното спокойствие и принуденото ежедневно добро настроение, писна ми и от кривите плочки по тротоара.
писна ми от цялата тази глупост около мен, част от която съм и аз, писна ми от своеволията, налагането на мнение, ината, писна ми от тази изкуствена важност, с която се навличате всички и спорите за МОЯ избор.
писна ми да гледам, да чувам, да чувствам, да мисля и да желая неща, които не понасям.
и няма да ти го кажа!
ще се бунтувам докато и последната капка въображаемо честолюбие и закърпена гордост не се изцедят от мен.
всичко е изтъркано и в момента само кърпим дупки, които веднага след това се прозяват отново насреща ни.
съжалявам.
картината с добрата ми страна се размаца и под нея започна да проличава оригиналната грозна мацаница от егоизъм, своеволие и колебливост.
знам всичко, което ще ми кажеш, още преди да отвориш уста, преди да си поемеш дъх и несъзнателно да ми подскажеш да се приготвя да те слушам.
уморих се.
и уморявам все повече и повече другите около мен.
докато някой ден всичко не се свърши..
без мен.