В очите ти вече няма копнеж,
няма и музика, нито любов и тъга...
Бродиш из пустоща на себе си,
блъскаш се в страхове и илюзии,
създаваш си нови и отминаваш...
Аз – поредната спирка на твоя самотен влак
Дори не искам да поглеждам към теб,
за да видя как си погрознял от празнота,
унил и смирен, с очи без надежда,
устните, които отдавна не жадуват...
тялото, което вече познава
само
онази
пошлата
плътската
страст...