Вчера направихме баницата с късмети.
-Сакън,майко-казвам й - да не забравим преди Нова година!
Тя се смее и пълни една голяма пуйка с ориз и гъби.
-Аз ги написах - казва тя. - и левчето приготвих,но остана едно празно листче и не знам какво още да напиша...А трябва още един късмет.
-Защо?
-Ами,парчетата са толкова,колкото късметите.
-Дай да видя.
Тя ми дава надписаните листчета и аз ги чета едно по едно.Написала е всичко,за което и аз бих се сетила.Дори е повторила някои като например Пари и Печалба.
-Е,добре,но Пари и Печалба не е ли едно и също?
-Не,различно е - уверява ме майка.
Усмихвам се и се съгласявам.
След огледа не знам наистина какъв късмет да измисля.Всичкое написано,а има едно оставащо листче.Все пак взимам писалката и мисля.Накрая пиша на листчето - "Вълшебен късмет" и ме обзема една невероятна радост.
-Какво написа?-пита майка ми и вижда,че сгъвам листчето.
-Ами,изненада...-усмихвам се.
Майка си мисли,че съм написала Изненада и се съгласява.
По-късно баницата е вече готова и всички си избираме парчета.
-По две - казва майка ми.- И утре за закуска да остане по едно парче на всеки.
-Като електронно-изчислителна машина си - казвам й.Тя се смее.
Междувременно гледаме "Хари Потър и Стаята на тайните" :)
Баща ми е против този "детски" филм.Майка ми обаче искала да го гледаме.На мен ми е все тая,но после така се заглеждам във филма,че забравчм за "вълшебния късмет".Напълно изключих,че го има в баницата сред традиционните.Брат ми щял да ходи у приятели,затова набързо изяжда своите парчета и прочита късметите си - Здраве и Успех.
Майка ми печели Печалбата и Щастие.На мен се пада левчето и другия късмет Пари,но аз не се радвам,защото исках да ми се падне Любов.Този късмет,заедно с Път се пада на баща ми,който също е недоволен.Объркан е,а майка се смее,че му се е паднала любовта.Аз дори не се досещам за "вълшебния късмет".Напълно забравила за него, аз казвам полу-обидено:
-Аз,затрупана с пари,а на вас любовта и щастието...
Майка ми се смее.
-Като малко дете си.Примири се - на всеки,каквото е писано.
Филмът обаче напълно ми хареса.Също и на майка.Баща ми заспа по средата и се събуди на финала.
Тази сутрин в тавата имаше две останали парчета за мен и брат ми и една бележка от майка ми:"Обядвайте от пуйката."
Взимам това парче,което е по-близо до мен,напълно примирена със съдбата си на богаташка :)))
Пък не ми се играеше на онче-бонче и си направих чай.След малко брат ми също идва в кухнята и си слага последното в една чиния.Прави си кафе.
-Как си?-пита ме.
-Куул!-отговарям и той се смее.
Не очаквам късмет,но намирам един и го отварям.И чета - "Вълшебен късмет".Така бях забравила за него,че чак се сепнах като го видях....И една широка усмивка се разля по лицето ми,че бартъ ми се учуди като ме видя и ме попита аккво ми се падна.
Подавам му листчето.Той се усмихва учудено.
-Какъв е този късмет?
-Аз го измислих и напълно забравих за него до този момент.Означава,че,ако ти се падне,можеш да си пожелаеш каквото си поискаш.
-Ааа,многофункционален като джиесемите по рекламите!-казва брат ми.
-Нещо такова...
Но,няма да ви кажа какво си пожелах,за да ми се сбъдне ;)