забождам си чужди думи по покрива
преглеждам ги в надвиснал следобед...
когато ме е страх, че ще сбъркам рецептата
цветни листчета на вятъра
изшепват си понякога мозъците
докато дълбая облегалката
на Пейка 27 в градината
слушам ги
но по-често само отдалечено присъстват
някъде между розмарина и чемширите
и ме завинтват вместо конче в мрачния си карусел