Мрачини обсебят
пътища сърдечни,
друмник отдалече,
ида аз при тебе.
Тъмна и несретна
мойта мисъл тръпне
и в тъмата бледна
плахи думи шъпне:
Горка скръб обсеби
пътища сърдечни,
в тая късна вечер
ида аз при тебе.
Моят сън е морен,
ледни мойте тръпки,
но звънят покорни
чужди, глухи стъпки
и отсичат бавно,
капки в ранна есен,
звуците неравни
в тая тъжна песен.