Продължавам да слушам пиано и да дишам парченца стъкло.Навън и навътре през дробовете си.И на тази част от мелодията искам да изпиша душата си пред теб.Да я изпиша в пясък пред краката ти.Не защото ти я подарявам, нито пък защото ти я посвещавам.Просто искам да се науча да мога да пиша душата си.
Не съм тъжен, нито щастлив.Дано това не те разстройва.Спокоен съм, с усмивка на рошав врабец върху жица, стъпил здраво върху мощно оръжие, което може да ме опържи - изписаната ми душа.Сладникав съм, от онези мекошавите емоционалниСТИ.Пиша си.Драскотя си на листчета в автобуса, под погледа на лелката отдясно, докато си клатя крачетата от седалката.Подготвям се.Предстои ми подвиг.На спирката, когато сляза и тръгна по целия път от Орлов мост до СУ ще изписвам душата си по плочките.
Ходи и ме разчитай после...