...който не спира да се върти, докато писателите пишат книгите си, а децата скачат на дама, докато не пораснат и дамата стане триизмерна и безкрайна и никога не свършваща.
Да се опитваме да обясним необяснимото, а после да се отказваме, защото няма смисъл.
Да се търсим и да не се срещаме никога.
В тези особени дни. Нашите дни. В дните на бавните огледала. И празната зима.
Да пиша за всичко това. Защото то съществува. Някъде тук наоколо или другаде и не мога да понеса неговото присъствие. Не мога да понеса всички сънища и книгите, в които после ги прочитам.
Спри, Кортасар. Спри този омагьосан животен кръг с твоята безкрайна книга и безкрайна любов и с всички любови на света живи или мъртви.
Остави ме.
In silencio.