She’s dead. Wrapped in plastic.
Събуждане на старите кошмари, за да се разбере кой е коренът на страха. Ужасът от обикновените луди хора. Атмосферата вибрира от тънките нишки, които свързват фантазиите, и тогава се преплитат, за да се създаде онази истина, която е достатъчно плашеща, че да въздъхнеш едно ‘Silencio’ от натежалото червено напрежение, между чиито завеси се появява неизбежният дим. Тогава моментите сами се запечатват и могат да се появяват по всяко време – в сънища, наяве, в рисунките. Вече не знаеш кой точно рисуваш, а само Какво. Страхът от нещо обикновено, но преплело се с фантазии и фанатизъм, се е изродил до страх от духове, същества от други светове и извънземни под леглото. И тихият ужас на 7-годишната в леглото, в опит да се успокои и да заспи, докато в другата стая се наблюдават невероятни неща. Травмата на рибата. 13 години по-късно – анализ.