Няма ме, като пролетно усещане. Нямам поток на нестихваща енергия и съм в крайността на едва-придвижието на собствената си енергия. Събрала съм двете си ръце с длани обърнати напред и изпънати перпендикулярно на торса, бутайки. А нямам сила. Бутам силата на живота. Душата ми е изпразнена, почти като затвор с шестметрови стени + един метър сплетена тел. Nasja'' s mam ти за бягство ли си мислеше?
Процесът е мисловен и изплете шал. Вълнен. Сънлива нишка. Смъртта е необходима, за да възкръсна. Бързо става, само трябва да затворш очите на страха, или да му вмениш вината на смъртоносен грях, ако посмее да се покаже. Или ако се посмее.
Уморявам се лесно. Животът донася умора. Да си стар не е нищо друго.
Лошо ми е. Той го каза. И дръпна още по-дълбоко. Е, от какво да ти е добре. Твойте стени са 3 метрови около тялото и 300 метрови около душата.
Иди на ждрелото и виж, колко е триста метра. И пак се вижда небе. Искам Туин Пийкс за разсънване, но съм самичка.
Обичам те, Иве.