Трима са те, моите изродени АЗ, които растат, укрепват, хранят се добре, набират сили, за да станат неукротими и диви, истински и живи, три души мутиращи в едно тяло, които радиацията на истината облъчи, а самотата не съумя да изцели:
Искам да те шибам, да те чукам, искам те отпред, искам те отзад, а ако може и двете едновременно, искам да се давиш в собстмвената си сласт, искам да те хапя, а ти да стенеш, искам да притежавам тялото ти, да правя каквото си искам с него, искам да
Тръпчивия вкус от предстоящите минута, две, може би половин час, а може би цели два, направо цял ден, в който сме да сме заедно, аз с теб и ти с мен, за да ме вдъхновяваш, за да ми покажеш целият един нов свят, за да съм усмихнат, понеже ти си различно от всичко онова, което знам, най-прекрасното на смета, непознатото, новото, това, което съм видял толкова малко пъти, че всеки път щом го зърна и се прераждам като нов човек...
Такава, каквато си била винаги, лек досаден навик, моят любим навик, сивкав като ежедневието ми, моето любимо изключение, от което не мога да се откажа, досущ като цигарите - порок на спокойствието и сигурността, уюта и безвремието...
Защото след разрухата на този свят изпълзява винаги уродливият, мижав, но несразим живот. А животът е красив сам по себе си, стига да е здрав и истински.