пътувах със Стъньо.
той беше от хората, към които преди изпитвах
чувство на уважение преливащо се съвсем незабележимо във възхищение.
Първият разговор за тази година премина в доста
random режим.
Той- стреснат - аз -наляво. и напред.
2ри дубъл го огледах по- обстойно.
Изненада със стара блуза/ нова бримка.
Нищо изненадващо като за един Стъньо, де.
Дали я е пуснал нарочно?
Или е харесал точно как тя се е пуснала сама?
на задната страна на блузата му?
Пита ме за Мария,прическата й, ученето,
аз него за задругата,поразпаднала се,
докато съм блеела на запад.
сряза ме на няколко пъти, а и аз изгубих желание за посредствен разговор и млъкнах.
той се възползва и заспа.
Как ме е яд, когато купетата са от дясната страна.
Не мога да гледам пристанището.
Но пък гледах Стъньо. през всичките тези години си мислех че е от варна, а се оказа от моя край.
Също така се оказа, че не е Станимир,
а Станислав- екзотичната перла на югоизточна България във Варна.
Стъньо е доста народен, така ми мирише на онези стари къщи с висок таван и стари ракли, с витрините,
пълни с чаши, миди и конвейрни чудеса от нечие чуждо детство.
На компот през зимата, вълнени терлици и може би пръжки.
Не умее да се преструва, когато изръсиш нещо малосмешно.
Дали още свири лятото на гайда в морската?
на прекачване се изгубихме, съвсем по Стъньовски.
Нещо, което очаквах.
Таксито си разделих с един непознат съгражданин. Будката след гарата ме върна в реално хасковско време.
Кафе- 0.25.
Също както нейна посестрима във Варна ми пренастройва джоба с 0.50 за същото.
БДЖ отново изненада!
Успяхме да плюфнем по новите сименси, де, който е решил да ги купи-да ми звънне.
Не за друго...а да ми каже къде им е багажното.