Писмо, което няма превод, попадащо в ръце, мачкащи и мърсящи го, ръце,които нямат насищане.Любов. Провлачено и съвършено.Идеалистично.Недостатъчна критичност за повече думи.Срещи без дата.Безпаметно изцеждащи времето. Влак, хванат на минутата и четене на стара, много стара(комунистически)книга, която поглъща двучасовото тътрене на "пътника".
Ужасно смешна ситуация.
След дълбокия сън, който ме обзе(аз, вечно пътуваща), слязох от влака и потънах в две доволно напарфюмирани обятия, студен нос, топлещ се в гънките на шията ми. Празен ресторант и два стържещи стомаха.Погълнах безвкусицата,която ми сервираха,по-скоро от бунт на сетивата.Доволни. Януарски топъл вятър, който ме отказа от идеята да повървя сама.Кола, пристъп на апатия и мързел(от няйна страна) и последващо закъсване в тунела на "града на роклите".Радващи се на идилията, нощта се превърна в кошмар.Крясъци, долитащи от неспуснатото предно стъкло, гняв,затръшващ врата;кара ме да тръгна по пътя нагоре, обсипан с найлонови торбички и фасове на минувачи.После се връщам.Отминал гняв.стопява се пред вида на сини мигащи "буркани"Аз имам вина,защото избягах(но не за да ме последва). Луди телефонни разговори, телефонът ми гърмече от доизяснителни критики и пр.На пустото кръстовище цареше истинска какофония.От време на време някой махленски любопитен минувач или кола спираха и задоволявайки клюкарщината си, отминаваха. Бяхме "теглени" до...къщи.Хм, да къщи!
Ако трябва да изброя пътите, в които съм го обичала ще реша че цял живот това съм правила...На обяд се събудих преди него.После светът угаси фарове и потегли.