повдига ми се!...
толкова е унизително да си затворник на собствената си черупка! безпомощни същества сме ние... <a href="http://www.terrybisson.com/meat.html" target="_blank">meat</a>, както беше казал Terry Bisson.
месото ни и многобройните, сполетяващи го през продължението на целия ни живот, деформации, инциденти, проблеми... оределят целия ритъм на битието ни. всичко!
и въпреки че душата ми е волна и пърха отвътре, готова да полети и да се извиси в слънчевата светлина, аз не летя... не мога. защото контейнерът на тази душа е corrupted... не е в ред. и не ми позволява.
даже напротив - опитва се да сломи духа ми с ужасните си деформации, дразнения и болки... физическите.
и успява!... успява да ме затвори вкъщи и да ме изолера от необятния свят, в който съм лудо влюбена...
а уж всичките ми късмети покрай Коледните и Новогодишни празници бяха "Здраве"... (без коментар! <b>:{</b>)