момко,полудя ли?защо си мислиш,че личните ти драми с разни девойчета ме касаят изобщо?тежко си го изживявал.хахахахахах!ще ти мине,както и на мен ми мина.някаква меланхолия те налазвала.double хахахахахахах!от времето ще да е.допивам си сокчето и си тръгвам,щото вече ми ставаш досаден и трудно поносим. "чакай"!к''во се сети пък сега,не виждаш ли,че вече се облякох?напоследък си се отнасял в спомени.ооооо,не!моля те!стига толкова!имам си своите.
излизам навън.клинча се просмуква през якето ми.ходя бързо и пресичам светофара,когато зад себе си чувам нечий спринт.обръщам се и какво да видя?!пак ли ти?вярно,че наглостта води към прогреса,ма ти в моето такси,някак множко ми идва.гледаш като гладен кокершпаньол и ща,не ща(нали и аз сърце нося) ще те метна до някъде.да е за последно и сядаш на предната седалка.
-Чао!
-Лека вечер и на теб!
-Ще ти звънна тези дни да се видим.
-Хахахахах!Добре!Но всъщност по-добре недей!Живота и без това е строг и несправедлив,пак ще ни срещне!