та, мон, това бях написала преди да тръгнем на път, а денят беше чуден чак до сутринта. и беше чуден още от началото му, когато майка ми ме събуди в 7ч.,както й бях написала на една бележка, за да й обясня, че заминаваме за варна на онези прословути ''гей празници''. беше ми толкова сънливо, но още повече ми беше вдъхновено и я убедих да ме пусне без много да мърмори и ми даде куп пари-за автобусни билети, щото не можех да й кажа, че сме на стоп. и аз влязох в стаята и извиках ''имаме 70 лева!'' и ти разроших косата, но ти не се събуди. повече не можах да заспя и се получи това:
23 август, so early in the morning I can’t even imagine, but it’s true!
Спиш до мен. И точка за това.
Открили десета планета в Слънчевата... в Космоса е пълно с метеорити. Разбиват се един в друг, в планетите. Отломки гравитират с неизвестна за мен гравитация. Две отломки се срещат край Венера. Стоят неподвижни, после се сблъскват. А след това търсят по кои физични закони най-успешно ще се срещнат пак без да се сблъскат. Закони нямало, те били само призраци. По неписана формула трябвало да стане. Отново се сблъсквали, ставали по-малки, по-огнени, по-топли, по-студени, по-отломки. Опитали и бавно да се свържат(?)... but they just didn’t fit. Огън и жупел (ха-ха), voir rouge. (Отдалеч всичко е толкова лесно). Дели ги врата със стъкло-огледало. Делят ги звезди и лунни пътеки в морето, което заедно наблюдават от същия бряг. Сега са двойна спирала – достатъчно близо и далеч, за да се получи нещо (нещо – Живот, ДНК, Човек... !!?). спирално успоредни, никога достигащи се, но и така вършещи работа. От еднакъв материал (не съвсем). С подобни хромозоми и цветове (‘Ние сме цветни’ – върху стъклото на магазин Втора ръка). Изисква синхрон... но кой е идеален. Влакови релси – от две страни, но по един път. Сега се надговарят. И е време за път. (Докато се въртиш в леглото, а аз съм прописала.) нищо не беше напразно. (всъщност няма нужда от скоби да отделят нахлуващите странични мисли от ‘основната идея’.) Отломките се учеха една от друга. И още ще се, защото – тупам с краче и хленча, така пък искам! По детски спокойно, по новому безразлично, по старому притеснено – добавям ги към банановата си каша и разбърквам с лъжичка. Закуска за шампиони. Среща на ветровете на Времето и всички парадокси и опозиции. Играта е съдбовна, винаги финал без квалификации и предварителни кръгове. Една единствена директна елиминация. Печели банановата каша. А наградата е да си я хапнеш с всички ‘подправки’ и ‘продукти’, които си й сложила. Не добавяй сол на вкус и не разбърквай повече. Eat this! Now! И няма повече назад, възможният път е напред независимо дали ще те отведе нагоре или надолу. Криволичене. Планините се изкачват (up), после слизаш от тях(down). Няма вече назад, кожата ти е достатъчно черна. Не разбра ли, че откри блещукащите парченца щастие (разбрала си), от които светят очите. Вече няма време за стари неща, they don’t work. Протегни се пак за парченцата; ти си златотърсач без умения и сръчност, спъваш се в камъните, но тръгнеш ли да бягаш по надолнището, спирка няма, и от планина е може да се падне. Шепа фъстъци и bon voyage.
В стъклото-огледало на разделящата врата личат дупки. Пропукала се явно.
Докога ще спиш?
Гърдите ти се разливат пред погледа ми (беше тъмно!)
Красива. Изцяло. А аз не припирам, защото е спокойствие.