Лъчи спрели по водната повърхност
образуват сияйна глазура от светлина...
Тих океан милува плътта на земята,
а глас от небесните недра
разлива се в морската светлина
и в ефира на зората
идеялни кръгове златни
рисуват пътища непонятни...
Линии цветни,
завладяват,
трепкат,
нагнетяват
вселени тъй далечни...
Но спря се за миг дълечината
и поиска да е сред тишината
и скокна зад дъбове златни
и направи причудливи, благодатни
дихания
за вечните ухания
на всемирнити излеяния.