Индиийски митичен сбор,
играещ в птичи обор
си сипва и смее
тъй както умее...
И хоп изплува морско животно
рогато, опашато и много самотно
с небесен поглед се вгледа в човека
с очакваща тръпка за мир в сенека...
А тамо той-човекът с овчи поглед
с течащ по вените гроезн сок,
скован от лед
се хили назъбено, сухо, сакато,
че чак разбираш колко е по- рогато...
Тъп дебилен конски трън
се пули и диша всеки ден в плен
на совстената си простота...
И хвърля,
и цапа,
и къса,
и лапа,
защото свиня е в хиляди цвята...