''тази сутрин в събота сутрин'' - това ми се искаше да чуя като се събуждах. е, не го чух. може би затова и не се излюпих с усмивка на лицето. а и заради злоупотребата ми с алкохола. допреди.. не много време.. това ми беше титулярната практика. не знам защо ми обръщат внимание сега като правя така. просто тъй става. но най-шибаното е, когато имам липсващи моменти или както се наричат.. май ''бели дупки''. ам, аз не придавам голяма важност на това злоупотребяване. често пъти когато една вечер се получи и следващата е почти подобна. в случая не ти трябват поводи. човек сам си ги намира по-късно. а пък аз.. аз за вчера не помня. усмивка.