пише на вратичката, но това май значи нещо само за мен и за ани, която естествено го откри първа. опитите ми да открия света си на околните се провалят...
пролетта се вихри, и все не мога да отида на кино. нещо ме спира. незнам какво.
човекът с валери говори за великите си планове, и все гледа нещо да хване по кормилото на колелото ми. валерата мята съзаклятнически погледи недоразбрал. бих си тръгнала, разбирате ли, стига да не ми държахте колелото. и все пак притежавам малко повече хладнокрвие.
луминисцентните ми дни приключиха наполовина. сега търча и попълвам формуляри. утре съм на първа лекция. това е потресающо....
една вечер говорихме за случайните хора с проблясъците, онези който хоп-хоп и веднага разбирам. усетих ревност да се прокрадва у него. надали може да разбере колко различно съм устроена. вярвам в случайното ако щете. не желая да се боря за приятелства. приятелствата или са или не са. не се правят. всичко това го шокира твърде много.
на осми март ми се обади дидо, да ми честити. затвори преди да го подхвана за сметките и телефона. симона донесе в офиса зюмбюли в саксия. въпреки това миришеше само на коз... усещате ли колко празно е всичко. харесва ми така. значи нямам никакво време да мисля за себе си. гневът от миналата седмица се е изпарил. искам само да спя. спя. спя. спя.