Не помня.
Кой в днешно време помни нещо?
На кой са му по мярка чорапите?
Кой пък има време за достойнство и адекватни действия?
"Това, което мислим, че е изключително, вярно - не е банално, но не е уникално."
Закуската с кисело мляко, което да убие токсините от предишната вечер.
Краката ми всичко са разбрали. Знаели са пррредварително. Затова са студени от няколко дни. Ледени. Неутешимо студени.
И най-неутешимият плач в компанията на 3 момчета и лицето, скрито в ръцете, а не мога да спра. Не мога да приема какво се случва.
Не помня. Искам да не помня вече.
" - Ти какво обичаше?
- Не помня."
Ще се преживяваме май!